Hyundai i20 1,0 срещу i20 N WRC Rally1


Hyundai i20 1,0 срещу i20 N WRC Rally1

Hyundai i20 1,0 срещу i20 N WRC Rally1

Да, двете коли са напълно различни. Общото е само името, логото, фаровете и стоповете. Но Hyundai използва за лаборатория световния рали шампионат за развитие на модели като N. Миналата година се проведе последното състезание на генерацията автомобили WRC, която дойде през 1996 г. От 2022 г. започна ерата на хибридите. А ние решихме да отидем в Хърватска, за да видим каква е еволюцията и също да тестваме Hyundai i20 на дълъг път. На 900 км до Загреб, не с N варианта, а 1,0-литров с директно впръскване, 120 к.с. и мека хибридна система. Също хибрид, макар не настроен за максимална динамика, а ефективност.


Състезателният автомобил разполага с 380 к.с. плюс още 134 от електрическия мотор и батерия, която е 3,9 кВтч, оперираща при 750 волта. Максималният въртящ момент е около 450 Нм, а предавателната кутия 5-степенна. Шасито е изцяло ново и в Монте Карло вече видяхме тежки катастрофи, които показаха колко здраво е то. Не липсваха и в Хърватска, но за това малко по-късно. Масата е 1350 кг, което е със 160 кг повече.


Стартираме в 22,00 ч. Отначало имахме притеснения дали толкова малък автомобил ще осигури удобство и комфорт на дълъг път. i20 има недостатък единствено на неравности. Окачването е твърдо, има 17-нови джанти и на дупки, които изобилстват в кратката българска част от пътя, оставате без зъби и камъни в бъбреците. Най-лошата част от пътя е в най-малката част – българската. Новостроящата се магистрала Европа има участъци, които са по-скоро за Африка.


Без асфалт с огромни дупки, на които вие и тежкотоварните камиони пред вас се движат с около 5 км/ч. И отново друса. Точно се успокоявате след края на поредните катакомби и идват нови. А между тях са високи снадки на асфалта, при които излитате или спадате рязко. Знаем, че ако питате техническия на обекта за тях, ще обясни, че е нормално, но на нито един континент в света не сме виждали подобна практика при строеж и ремонт, явно нашите пътни инженери имат новаторско ноухау от друга планета, която цели да убие автопарка преди създаването на пътя.


Но от Димитровград следва платена магистрала, чисто нова, където нещата си идват на мястото. Доскоро до Ниш се преминаваха села и тунели, но вече пътят е приятен и бърз. Караме цяла нощ и само с включена система за автоматично завиване и следване на платната. Така ръцете имат минимално натоварване, а след 9 часа пристигаме дори свежи в Загреб, въпреки карането цяла нощ. Интересно е средният разход – само 5,8 л/100 км при 0 градуса външна температура през целия път.


Мекият хибрид гаси двигателя често при спускане, използваме режим еко за тази част от пътуването, спорт избираме за прехода по време на отсечките, когато винаги се бърза. Предавателната ни кутия е автоматична 7-степенна, сменя много плавно и леко.

Стартът на ралито е късно вечерта до щаб-квартирата – Националната библиотека. А сервизният парк е разположен на същия булевард, но 2 км по-далече до главния офис на петролната компания Ina, която е един от спонсорите на ралито. Полицията не ни пуска да си вземем акредитациите, налага се да търсим паркомясто в центъра, но с българските оператори не може да изпратим SMS за плащането, а близкият апарат за бележки не работи.

Помага ни хърватин на име Зоран, който има чичо, почивал в България и останал доволен от страната ни. Не ни иска пари за платения от него SMS. Както във всяка страна, има много разбрани хора, както и доста серт характери. За три дни срещаме и от двата типа.


На церемонията присъства министър-председателя Андрей Пленкович, което ни напомня за времената, в които и България имаше кръг от световния рали шампионат, а лидерите на държавата идваха за старта на състезанието. Също така помагаха с финанси за провеждането му. Сега това е историята. Дори нямаме и легални състезания в резултат на продължаващата гражданска война в спорта дълги години. Но във времената на покойния вече Георги Янакиев имахме школа, която учеше балканските страни как се прави рали. Сега в Хърватска има негов аналог в лицето на председателя на федерацията им Даворин Щетнер. Още ненавършил 40 г. Дадо успя да вкара ралито във WRC, да докара европейския НАСКАР в страната и да се превърне във фактор в световния съвет за моторни спортове.


Хибридните автомобили преминават през арката без децибел шум. Изцяло на електричество. Което е доста странно и дава поглед в бъдещето какво предстои след поне 10 г. На старта на първата отсечка обаче шумът разбива маранята с тътен. Успяхме да стигнем в началото на Мали Липовец след доста премеждия. Първо полицията не ни допусна да влезем в средата на етапа, за да ползваме преход черен път със следващия и така да гледаме 4 минавания за деня. Макар да бяхме там 2 часа и 10 мин преди минаването на първата кола и с акредитации. Интересно е, че преходът преминава покрай малка река, а от другата страна е Словения. Разклонът е на 10 метра от КПП пункта.


Решихме да тръгнем към друга точка край Самобор, минаваме през доста тесни пътища, типични за рали, има мъгла и все още проливен дъжд. В един момент забелязахме знак за затваряне на пътя заради ралито и спряхме там колата. След ходене около 15 мин по макадам се оказа, че имаме право да влезем в него и се върнахме за колата. Струваше ни се, че сме в етапа, но след около 5 км видяхме старта на отсечката. Интересното е, че този целият преход се минава от феновете. Станали като нас в 4,30 сутринта.


Докато полицаят преди час не ни пускаше, а нямаше право, маршал преди старта дори ни пуска към контролата. Но отбиваме да спрем колата и да не нервираме организаторите. Оказахме се на чудесно място с кръгово движение точно след старта, на което има и скара с бира за обяда.


Билети за феновете по отсечките няма, организаторите са лимитирали единствено входа до сервизния парк и атракционните, има и фен зони с платен достъп, където си плащате да харчите пари за храна или мърчандайз. Имаме достъп до тях, но най-интересно е при феновете на отсечката. Естествено срещаме и много българи, които по традиция ходят на състезанията от шампионата. От тях научаваме за апликация от рали Хърватска, която има навигация до желаните отсечки, която се съобразява със затворените участъци и заобикаля. Приказка, кога ли ще има нещо подобно и у нас?


Но съвет към всички фенове, които все още не са ходили, отсечките се затварят 3 часа преди старта на първата кола и ако сте на финал или старт, а често и като отивате по път преход към средата на етапа, полицията ще ви спре много по-рано и ще се наложи на ходите пеша километри. Така че предвидете си това време. Тук идват фенове от цяла Европа, предимно Хърватия, Словения, Чехия, Полша, Естония, Франция, Австрия, Унгария… Български пилоти за съжаление няма, а не бе отдавна времето, в което Крум Дончев печелеше в състезанието като подготовка за родното рали България.


Още в началото на състезанието някои от лидерите изпитват коварността на хърватската настилка. Оливър Солберг с Hyundai се завърта, Пиер-Люи Лубе от Ford пука две гуми, Ойт Танак се оплаква, е има кал на всеки завой. На следващата Лубе пука още една гума и се налага да отпадне от състезанието, Кале Рованпера взима ранен аванс със своята Toyota Yaris GR пред пилотите на Hyundai Тиери Нювил и Ойт Танак.


Определено само Нювил му съперничи по скорост в завоите, на които сме ние при Мали Липовец до красивото градче Самобор. Определено хибридните коли са доста по-бързи от предходната генерация. Най-голяма е разликата на изкачване, на каквото отиваме за второто минаване на същата сутрешна отсечка. Мястото е обратен и тесен завой, който може да се мине единствено с ръчна спирачка. Следва силно изкачване. Успяваме да стигнем дотам по състезателната отсечка след финала й. Така серийният ни Hyundai i20 минава по същия участък като Рали 1 колата. Има много извадена кал и фракция. Точно от това се е оплаквал Танак.


Третият етап е спечелен от Елфин Еванс от Toyota, но британецът изостава вече доста от съотборника си, а Адриан Формо с Ford Puma Rally1 показа отново колко здрави са клетките на новото шаси с тежка катастрофа. Етапите до Риека са твърде далеч, за да ги хванем.


Последната отсечка от деня взима Нювил с i20, но преди това пилотът получи повреда в алтернатора и се наложи да бута колата си в сервизния парк, заради което закъсня и бе наказан с 1,40 мин. Определено в състезанието не му вървеше, защото на следващия ден бе наказан отново заради превишена скорост, а във финалния ден се удари и спука гума, но все пак остана трети въпреки всички несполуки.  


Съотборникът му Ойт Танак обаче извади късмет с избора на меки гуми за четирите отсечки на финалния ден, надявайки се за дъжд, който дойде изневиделица в планинската отсечка до словенската граница. Всички пилоти преминаха бавно на моста пред нас, а единствено Танак раздаваше газ и поведе в ралито със 1,4 сек, въпреки тоталната хегемонния на Романпера до този момент. Но в последния етап 21-годишният финландец показа невероятна психика и успя да вземе нови 5,7 сек от Танак и да спечели състезанието.


А ние поехме обратно с нашия i20 към България. Също хибрид като състезателната кола, но с мека система, или 48-волтов стартер-генератор. Според компанията намалението на консумацията е 3-4%, но на връщане успяваме да се справим с 5,7 л/100 км, а в началото на деня разходът гравитира около 5,1. Което е чудесен резултат за бензинов мотор и каране само на магистрала.


Широчината на i20 е увеличена с 30 мм, дължината само с 5 мм, височината свалена с 24 мм, така силуетът е доста по-спортен и динамичен. Отвътре е просторно, има и голям багажник за саковете и чадърите, които определено са доста използвани този уикенд. Дизайнът следва идентичността Sensuous Sportiness, което нямаме понятие какво означава, но е сходен с този на състезателната кола. Главният дизайнер Томас Бюркъл идва от BMW и за почти две десетилетия успя да прекрои гамата на Hyundai от бюджетни градски автомобили в почти премиум коли.


Салонът е приятен, има огромен дисплей 10,25 инча и множество ниши за предмети и напитки. Във вратата влиза дори бутилка литър и половина. Има приятна амбиентна светлина, която успокоява очите нощем. Навигацията е точна и има дори тесните пътища в Хърватска, както и черните. Лесно свързвате телефон с Apple CarPlay и Android Auto, има и безжична връзка. Отпред има 3 порта за зареждане на устройства. А i20 е първият Hyundai в Европа с Bose Premium Sound System с 8 говорителя и субуфер. В Хърватска няма много радиа с нормална музика, а не фолклор, но в Сърбия намираме.


Колата има дори функция Find My Car, ако забравим къде сме я паркирани. Но по-големият ни проблем в този тест е много километри ходене. Затова може би по-добрата екстра е електрическа тротинетка, каквито има също и Hyundai.  

← Назад