Планът е да се качим на върха за час и половина, във възрожденския Калофер е горещо, в покрайнините на града пълно с коли, спрели по полянките за пикник или стартиращи пешеходен поход към Райското пръскало. Нашата задача е да се качим до най-високия връх на Стара планина с Ford Ranger, където ще бъде връчена наградата Международен пикап на годината. Ботев се намира на 2376 метра. Предишните му имена са Юмрукчал и Фердинандов, заедно със съседните върхове е взел най-много жертви. Не заради височината си или труден терен, а крайно бързо променящо се време, феномен, с който ще се срещнем скоро и ние. Но първите два часа не предполагат температурния квантов скок. Теренът не е тежък, дори по-висока кола с предно предаване не би имала проблем с изкачването.

Тестовият ни Ranger е базова версия, същата, с която се качихме през юни до хотел „Табите“ – в подножието на Ботев от южната страна. Тогава не успяхме да се качим до върха, защото разрешителни за автомобили се издават само за уикенда.

И два месеца по-късно се връщаме, но от северната страна през Калофер. Още след края на града има знак за забранено минаване с автомобили, ако нямат специално разрешително. Честно казано автомобилите нямат място тук, както е необходима и строга регулация на туристическия поток. 

Включваме 4х4 на бързи предавки и системата за кал, но една от колите ни успява да качи върха само на задно предаване, въпреки че гумите ни са стокови, а не за офроуд. Заедно с нас като затваряща кола е Ranger Raptor с EcoBoost 3,0 V6 бензинов мотор и окачване Fox. Нашият вотор е дизелов V6 3,0 литра с 240 к.с. и 600 Нм. Освен него има 2,0-литров дизел със 170 и 205 к.с. Трансмисията е 10-степенна автоматична, а задвижването 4х4 с усъвършенствана система с изцяло нова 2-степенна предавателна кутия с електронно управление на въртящия момент. 4L работи до 30 км/ч, режимът за кал е блокирал задния диференциал, което ми прави малко мудни, но с висока проходимост.

Ranger няма никакви затруднения с терена, но по време на изкачването виждаме две чудеса. Едното е, че пътят до върха е в заводската навигация на колата, а другото е, че имаме мобилен обхват и интернет чак до върха, през по-голямата част дори 5G. Но това важи само за А1, Виваком изгасва малко след Калофер. 

Системата SYNC 4 използва 12 инча екран, за да активирате хил холд функцията на спускане, трябва да влезете в офроуд менюто. Никъде обаче не успяваме да открием предна камера по време на движение. А тя започва да бъде много необходима след събирането на южния и северния път към Ботев. Температурата пада с 10 градуса. От 28 С в Калофер, на върха е само 6С. Последният половин час е тежък, пътят става тесен и връхлита мъгла. Толкова дълбока, че не виждаме колата отпред, която е на не повече от 10 метра. Дори стоповете за мъгла на помагат. Видимостта пред колата пада на около метър. Навигацията помага да разбираме дали има завой, но не спасява при наличието на камъни, които тук са в изобилие и лесно могат да счупят окачване или да срещат гума. А обстановката не е една от най-приятните за смяна на гума. Поех шофирането на спускане, когато мъглата е идея по-лека, на изкачване до мен е Лъчезар Апостолов от сп. „Камиони“, българският представител в журито за конкурса Международен камион на годината. Когато пристигнахме на върха, очите му сълзяха от прекомерно фокусиране в пътя и постоянен стрес какво има напред. Кулата е изцяло скрита от мъгла. Ако почакате минути, ще се появи за секунди, след което пак ще бъде скрита от мъглата. Ботев е най-ветровитото място в страната, трудно се затваря дори вратата на тоалетната.

На върха има туристическа спалня, цената на леглото е 25 лв. и това ще бъдат най-приятно дадените пари, ако сте се качвали пеша. Не са малко тези, които не достигат до тези легла поради суровостта на върха. Заслон в подножието намалява значително жертвите, но само на един завой от него има паметник на поредните загинали. В лавката на спалнята ни посреща суров балканец, който за половин час омеква, появява се усмивка и на изпращане дори идват прегръдки. Не харесва това, че някои от групата ни са с къси панталони. В слънчево време от върха можете да видите страната в четирите посоки, но при нас не се вижда и външната тоалетна, която е на 5 метра. Тялото изпитва първоначален шок от резкия спад на температурата и вятъра, а докато се аклиматизира, трябва да слизаме. Управлението надолу поемам аз, както и някои рискове, за да съм близо до водещата кола отпред Ford Bronco. В нея е кмета на Априлци инж. Тихомир Кукенски, който е запален офроудър и познава добре пътя към и от върха. С видим силует на Bronco отпред, придвижването е далеч по-лесно. Теренът се променя от завой до завой. В северната част е гъста мъгла, в южната по-крехка.

Фрапантното е, че губя мобилен обхват на влизане в Калофер, докато на цялото изкачване имаше 4G и 5G. Но пък най-важното е, че стигнахме без никакви проблеми. Защото планината е коварна и времето се променя за секунди. И не трябва да я подценявате, още по-малко да тръгвате по къси панталони. Или с автомобил, който не е подготвен за това.