Роднини, приятели и общност от моторния спорт се простиха днес с легендата Илия Чубриков, който почина в събота след тежко раково заболяване преди да навърши 86 години през януари 2021 г. Опелото се състоя в храм Света София, а погребението в гробищен парк Бояна. Така българският моторен спорт изгуби еталонът за морал, чест и достойнство. Модел за подражание на няколко поколения пилоти, обучил всички легенди след него при мотоциклетите и автомобилите.

Създал школи за развитие, каквито няма откакто спря да се занимава със спорта. Наричан от всички в спорта Бачо Илия, защото той е над всички. Не само заради успехите си, които са ненадминати в чужбина за който и да е български пилот, а заради човешкото му отношение и винаги желанието му за помощ. Илия Чубриков губи състезания, за да спре и да помогне на свои конкуренти. И дори от Елисейските полета продължи да радва своите приятели, като им осигури снимки, запечатани в плик и предоставени от роднините му по време на опелото. А в гробищен парк Бояна се събра с неговия приятел Георги Янакиев, който почина преди 6 години, също от раково образование. С двете легенди на моторните спортове приключва цяла ера в българския спорт, увенчала се с паметни участия в рали Монте Карло, Сан Ремо, победи в рали Средиземно море, издигане на рали Златни като най-престижното европейско състезание и превръщането на рали България от кръг от WRC.    

Бачо Илия винаги идваше в редакцията на BBC TopGear и MotorShow с бонбони и безалкохолна напитка. Винаги бе готов със свои снимки от знаковите си състезания, които разписваше за своите фенове. Където и да се появеше, носеше светлина и усмивка, а хората се прекланяха пред скромността и достойнството му. Затова бе най-таченият български пилот извън пределите на страната. Единственият роден заводски пилот на голям автомобилен производител – Renault. И през цялата си кариера е спъван от тоталитарната власт заради произхода си от Габрово като син на Димитър Чубриков, индустриалец преди 9 септември 1944 и производител на токове за обувки. От него наследява своята сръчност и трупа като дете шампионски титли в колоезденето, ските, след което мотоциклетите и автомобилите. Приживе Бачо Илия искаше да бъде запомнен с това, че винаги е копнял за българското, за български отбор с български пилоти. Това направи със заводски отбор на завод „Балкан“ при мотоциклетите, след което при автомобилите с Renault. И въпреки предложенията от чужбина никога не е искал да избяга от България.